Архивните материали свидетелстват за интересна тенденция в модата за снимка сред природата. От фотографиите ни гледат елегантно облечени дами и господа, много по-рядко виждаме спортна подготовка за излет.
Най-важен радетел на туристическите излети е, разбира се, Алеко Константинов.
Елегантни и официални на излети сред природата, разбира се, са не само господата, ослепителни са и дамите.
„Слънчевото дете на българската поезия“, Христо Смирненски, макар винаги да живее в социални лишения, също успява да се впише в модата на елегантните излети.
Друг любител на излетите сред природата е Никола Вапцаров.
И за да не се създаде грешното впечатление, че българските писатели са единствено и само планинари – ето няколко доказателства, че много от тях обичат и морето.
Да се научат знаците за движение по пътищата не е много лесна задача, но Димитър Димов си измисля система за тяхното заучаване чрез записване на картончета.
За разлика от днес, когато визитните картички служат предимно за бърза размяна на контакти, в края на XIX и началото на XX век те са освен лице на писателя пред света, също и форма на изпращане на определено послание: съболезнования, честитки, молби за нещо и др.
Членовете на литературния кръг „Мисъл“ са свързани със Западна Европа не само със своите естетически възгледи, но и с реални пътувания из Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Германия и др.
Една от формите на популяризация на художествени произведения е литературното четене.
Литературните пътища на писателите често ги отвеждат и далеч от България, в чуждестранни градове, в които те изпълняват своеобразна посланическа функция.
Не всички пътувания на български писатели в чужбина са свързани директно с литературата – някои пътуват по работа, различна от творческата.
В историята на българската литература има немалко писатели, които доброволно или по принуда вземат участие във войните на XX век.
