Между 1922 и 1925 г. Фани и Чавдар Мутафови живеят и учат в Мюнхен. Жадно следят културните събития в града, а особена страст им става музиката на Рихард Вагнер.
Каква по-приятна отмора за туриста от малко ракийка! Когато Вазов и двамата му другари достигат Костенецкия водопад, единият от тях (М.) намира „сладострастно наслаждение“, което Вазов описва така:
Всеизвестна е любовта на Иван Вазов към природата, страстта му към разходките, ненадминати са пътеписите му. Но кой би предположил, че предпазливият писател понякога носел със себе си и не какво да е, а револвер!
Късните възгледи на Лев Николаевич Толстой и преди всичко „божествената идея за хуманно, любовно отнасяне към всичко живо – към хора и животни“ повлияват на много български интелектуалци.
През есента на 1905 г. Николай Лилиев учи литература в Лозанския университет в Швейцария и се сприятелява с Христо Досев, който общувал с руски емигранти толстоисти.
През 60-те години на XX век Валери Петров посещава по покана на ЮНЕСКО няколко африкански страни. В своя „Африкански бележник“ той пише:
Приятелите на Ламар си спомнят за него като за добър човек, сърдечен и топъл. Той се отнасял добре с хората, но особена слабост имал към птиците.
По какво ли не се увличат писателите! Кирил Христов например минава през период, в който е убеден, че може да хипнотизира с поглед.
По време на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г. писателят Илия Троянов си поставя нетрадиционно спортно предизвикателство.
Писателят Дончо Цончев има богат професионален опит, работил е в сферите на зидарството, геологията, учителството, публицистиката, политиката.
Поетът символист Теодор Траянов е известен с многостранните си интереси, включващи музика, театър, философия, архитектура. Водещо място сред тях заема шахматът.
Христо Ясенов не бил женомразец, спомня си добрият му приятел Христо Геров, но не обичал да се вглежда в нежния пол, дори се подигравал на тези, които го правели.
Когато става въпрос за необичайни хобита на български писатели, не можем да не споменем увлечението на Борю Зевзека по птицевъдството.
Веднъж Георги Стаматов и Стоян Омарчевски пиели винце и спорели на научна тема – първият твърдял, че виното е силна храна, а вторият – че е вредно питие.
Един от големите пътешественици и бохеми в българската литература – Матвей Вълев (известен и като Матвей Босяка), споделя интересен възглед за лековитите свойства на алкохолните напитки, който е актуален и днес.
Елин Пелин е сред писателите, които имат много хобита. В различни периоди от живота си и с различна продължителност той се увлича по лова, филателията, танците.
В началото на XX век на мястото на сегашния ЦУМ в София имало доста интересни места. Любимо на много писатели, художници и други нуждаещи се творци било така нареченото „Арменско кафене“.