Литературните пътища на писателите често ги отвеждат и далеч от България, в чуждестранни градове, в които те изпълняват своеобразна посланическа функция.
Ето няколко характерни примера. Гео Милев натрупва съществена част от огромната си ерудиция и културно-естетическа отвореност благодарение на следването си в Лайпциг (1912–1914), пребиваването си в Лондон (1914) и познанството с Емил Верхарн, престоя си в Берлин (1918) и контактите с немски писатели и художници. Кирил Христов преподава български език и литература в Карловия университет в Прага (1930–1938). Елисавета Багряна пък цял живот пътува по света и участва в най-различни конференции, конгреси, сбирки на ПЕН-клуба и пр.
