Редакторите на периодичните издания обичат да работят с Матвей Вълев (1902 – 1944) главно заради бързината, с която пише текстовете си.

Мислите си, че писането е вдъхновение и нищо друго? А знаете ли колко труд изисква това да станеш добър писател!

Езикът е непрестанно променяща се динамична система и по тази причина някои от по-ранните преводи на класически творби на български език днес може да звучат и малко комично.

Авторите, пишещи спонтанно, без преработки, редакции и различни версии на творбите си, често не помнят какво са написали. Сред тях е Елин Пелин.

Малко известен факт е, че Леда Милева – авторката на „Зайченцето бяло“ и други емблематични произведения за деца – се явява продължител делото на баща си Гео Милев, който също е писал стихове за деца.

Да се превеждат литературни произведения винаги е предизвикателство, а особено трудно е, когато между флората и фауната на различните страни съществуват объркващи разлики.

Блага Димитрова е всепризнат отличен преводач, но само тя си знае колко трудности е преодолявала в работата си – дори да научи гъбите на два езика!

Често в началото на творческия си път писателите имат необходимостта да бъдат част от общност, да се обединят със свои приятели в общи творчески начинания.

Големият белетрист Стоян Загорчинов е сред писателите, чийто подготвителен процес трае с години – много по-дълго от самото написване на произведението.

Не само някои писатели, но и част от литературните критици имат интересен творчески процес, свои си особености и любими места за писане.

Йордан Йовков не обичал литературната критика и категорично не бил съгласен с твърдението на Константин Гълъбов, че критиката е творчество.

Антон Страшимиров обичал да пише нощем, да се усамотява в нощната тишина, за да може да се вживее в героите си. А и за да не му се кара жена му, че постоянно пуши.