Пътищата на Петко Р. Славейков из познанието са многопосочни, разнообразни и разпръснати из стотици бележници, тетрадки и отделни листове от архива му.
Днес Михалаки Георгиев е познат преди всичко като писател с важно значение за формирането на жанра на българския разказ.
Димитър Димов, познат на всички български читатели с „Тютюн“, „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“, по професия е ветеринарен лекар, автор на множество научноизследователски трудове в тази област.
Неочаквано голям брой български писатели имат завършено (или поне започнато) медицинско образование и дори сериозна лекарска практика.
Макар и да не са професионални научни работници, някои писатели имат трайни интереси в различни области от науката, както личи от личните библиотеки на Иван Вазов, Николай Лилиев и Асен Разцветников например.
Още от прогимназията в Банско и гимназията в Разлог Никола Вапцаров има високи оценки по български език и примерно поведение (с изключение на едно мъмрене на 14.02.1922 г. „за неприлично държане спрямо съкласниците си“).
Пътищата на познанието обаче могат да бъдат и много криволичещи. Христо Смирненски например през 1913 г. започва да учи в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, като междувременно работи.
Много от българските писатели поемат пътя на частично или цялостно образование в чужбина. Ето няколко не толкова известни примера.
Много български писатели активно се занимават и с преводаческа дейност. Голяма част от класическите литературни произведения (проза, поезия и драма) са преведени именно от писатели.
Много български писатели активно се занимават и с преводаческа дейност. Голяма част от класическите литературни произведения (проза, поезия и драма) са преведени именно от писатели.
Автори като Шекспир провокират не един и двама от големите български писатели да изпитат преводаческия си талант.
Запазените архивни документи от превода на Мара Белчева и Пенчо Славейков на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше показват колко сложен е творческият процес на превода и през колко редакции, корекции и поправки на коректури минава той.
За да се напише едно литературно произведение, понякога е необходима сериозна научна подготовка. В най-пълна степен това важи за историческите романи, които изискват потапяне в духа на епохата и детайлно запознаване с всички нейни аспекти.