В историята на българската литература има немалко писатели, които доброволно или по принуда вземат участие във войните на XX век.
Йордан Йовков е мобилизиран като командир на рота през Балканската война (1912), а през Междусъюзническата (1913) бива ранен и пленен, но войници от ротата му го спасяват. Христо Ясенов също участва в тези войни, както и в Първата световна война (1914–1918), задържан е като заложник, но успява да избяга през 1918 г. И Трифон Кунев е на фронта на трите войни, през Балканската война негов адютант е писателят хуморист Борю Зевзека. Интересен е случаят с Людмил Стоянов, който след участието си в същите войни става убеден пацифист и написва едни от най-силните антивоенни произведения в българската литература.
