Запазените архивни документи от превода на Мара Белчева и Пенчо Славейков на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше показват колко сложен е творческият процес на превода и през колко редакции, корекции и поправки на коректури минава той.
През 1915 г. многократно редактираният превод на Мара Белчева излиза в самостоятелно издание със следната бележка: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен – 1904–1906 г. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Боян Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“
