Йордан Йовков не обичал литературната критика и категорично не бил съгласен с твърдението на Константин Гълъбов, че критиката е творчество.
Гълъбов си спомня как по повод рецензията му на „Жетварят“ Йовков се разпалил живо:
„– Какво си въобразявате вие критиците? Че без вас не можем? Критиката не играе абсолютно никаква роля в творчеството на писателя. Тежко ни, ако чакахме критикът да ни научи как трябва да пишем. Критикът има чисто интелектуално отношение към художественото произведение – отношението на писателя е, напротив, емоционално. Творчеството е видение, ако щете, дори съновидение. Как може критикът да напътства едно видение? То се ражда от много интимни душевни състояния, в които критикът е абсолютно неспособен да се вживее.“
(Константин Гълъбов. Спомени весели и невесели за български писатели. София: Български писател, 1959, с. 202 – 203)
