Непрестанно тракащата пишеща машина на Матвей Вълев

„Матвей Вълев беше експедитивен. Пишеше бързо. Поискат му разказ, той веднага го написваше и го даваше за печат. […]
Един писател, който не обичаше Матвей, ми каза:
– Не мога да си кривя душата. Той беше истинско дарование. Издавах детско-юношеско списание. Отивам при него да ми даде разказ. Матвей Вълев ме покани да седна, да запаля цигара, замисли се за миг и започна да трака на машината. Помислих, че пише нещо бързо. Изпуших цигара-две и след малко:
„Готово… – Хвърли бегъл поглед по изписаните страници и ми ги подаде. – Заповядай разказа!“.
Разказът беше много добър и без всякакви възражения и поправки го поместих веднага.“

(Недялко Месечков. Завръщане към миналото. Спомени за български писатели. София: Български писател, 1978, с. 255)