Мислите си, че писането е вдъхновение и нищо друго? А знаете ли колко труд изисква това да станеш добър писател!
Чудомир влага изключително много труд в своето самообразование. Стефан Попвасилев разказва:
„А в едно от писмата си от 29.XI.1954 г. до критика и редактора на съчиненията му Петър Пондев съобщава, че като участвал в компанията на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Николай Райнов, слушал как те декламирали стихове на български и други езици. „Тогава се залових здравата за самообразованието си (пише писателят Чудомир на критика Пондев) и тогава обикнах литературата (и винцето)“. На своите нашенци, съселяни турийци, в словото си по случай своята 75-годишнина пък заявил: „За да постигна нещо в моята област, аз съм изписал вагони хартия, прочел съм освен моята частна библиотека от 3000 тома, но още толкова може би и от писане и четене съм почти ослепял. Труд, труд и труд. Ето ви тайната на сполуката, разбира се, разумен, организиран труд, придружен от любов към работата и с амбицията да направиш нещо повече от другите“.“
(Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар в спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1981, с. 309)