Всеизвестна е любовта на Иван Вазов към природата, страстта му към разходките, ненадминати са пътеписите му. Но кой би предположил, че предпазливият писател понякога носел със себе си и не какво да е, а револвер!
„На всяка минута ходът ми ставаше по-муден, аз си натегвах и струваше ми се, че всичко, каквото е по мене, става непоносно тежко - сетрето ми, което бях съблякъл, револвера, даже бинокъла. Особено револверът ми тежеше като железен топуз на кръста, но аз не желаех да претоварям с него водача, па и безсмислено беше, защото губеше тогава всяко значение това оръжие.“ (1891)
(Иван Вазов. Един ден на Витоша. Пътни бележки – В: Събрани съчинения. Т. XII. София: Български писател, 1977, с. 266)
