През 60-те години на XX век Валери Петров посещава по покана на ЮНЕСКО няколко африкански страни. В своя „Африкански бележник“ той пише:
„Аз казвам „първата ми жирафа“, сякаш съм я убил. Но всъщност имам впечатление, че изобщо тук сега има главно ловци на снимки. И това ми харесва повече. И до ден-днешен не мога да разбера удоволствието да се изтребват животни.“
Познаваме Валери Петров като богат на дейности интелектуалец, който е бил лекар, военен кореспондент, редактор в издателства, вестници, в Студия за игрални филми Бояна, аташе в Рим, дори народен представител. И разбира се, познаваме го най-вече като изключително талантлив писател и преводач. Но книгата му „Африкански бележник“ от 1965 г. (както и „Книга за Китай“ от 1958 г.) ни го разкриват и като много интересен пътеписец, който увлекателно и ангажирано разказва за Египет, Судан, Танзания (по онова време Танганийка и Занзибар) и Уганда.
(Петров, Валери. Африкански бележник. София: Вакон, 2016)
