Каква по-приятна отмора за туриста от малко ракийка! Когато Вазов и двамата му другари достигат Костенецкия водопад, единият от тях (М.) намира „сладострастно наслаждение“, което Вазов описва така:
„... предложи ни да се наместим всеки на по един остров на архипелага, който образуваха големите камъни, що насяваха вира, и да се почерпим ракийка под песента и росицата на водопада. Ние приехме с възхищение тая оригинална идея и през Гибралтарските проливи, които ни деляха, си подавахме стъкленцето, plus (както се изражава г. Заимов) зелена чушка, топната в сол! И наистина, аз за нищо не бих менил тоя сибаритски ракъ́-мухабети!“ (1890)
(Иван Вазов. Костенец. – В: Събрани съчинения. Т. XII. София: Български писател, 1977, с. 240 – 241)
