Веднъж Георги Стаматов и Стоян Омарчевски пиели винце и спорели на научна тема – първият твърдял, че виното е силна храна, а вторият – че е вредно питие.
Константин Гълъбов разказва как Стаматов държал, че отровен е само метиловият алкохол, а етиловият – не. Омарчевски се съгласил, но настоял да се разграничат понятията отровен и вреден. Стаматов се разпалил:
„– Не, Стоене! Което не е отровно, не е вредно освен ако го употребяваш в големи количества. А в какви количества употребяваме ние винцето? В нищожни!
– И с това съм съгласен – отвърна бай Стоян, – че в малки количества етиловият алкохол не е вреден. Но ти твърдеше, че бил храна. Обясни ми защо е храна?
– Падлец! Аз не твърдях, че алкохолът е храна, а виното, в което алкохолът е свързан с хранителни вещества, с разните му там соли, белтъци, витамини и пр.
Стоян Омарчевски се замисли:
– Сега разбирам мисълта ти, Стаматич. Ти си напълно прав. Виното е действително храна, затова хайде да изпием още по едно канче и това да ни бъде вечерята.“
(Константин Гълъбов. Спомени весели и невесели за български писатели. София: Български писател, 1959, с. 104)
