Хипнотизаторските сеанси на Кирил Христов

Хипнотизаторските сеанси на Кирил Христов

По какво ли не се увличат писателите! Кирил Христов например минава през период, в който е убеден, че може да хипнотизира с поглед.

Писателят Стилиян Чилингиров разказва подробно за комичните опити на Кирил Христов да го хипнотизира:

„По едно време някой беше му внушил, че ще може да хипнотизирва. Очите му били пъстри и изпускали не знам какви лъчи. Когато бяхме в Берлин, уверяваше ме, че вече неколцина били хипнотизирани от него в България, и то сполучливо. Сега искаше да хипнотизира и мене, за да ме излекува от нервен тик. Дълго време вземах думите му на шега. Най-сетне склоних да се подложа на сеанс. Кирил ме постави на един стол, накара ме да гледам упорито в една точка, после веднага да си преместя погледа все със същата упоритост в неговите очи, замаха след туй бавно с ръце и зашепна повелително:
– Заспи! Заспи! Заспи!
Аз правя вид, че заспивам, но изведнъж тикът отхвърля главата ми настрана и въздействието на погледа му се загуби.
Сеансът почва отново. Като фотограф Кирил ту се приближава до клиента си, ту се отдалечава, като дири удобна поза и подходяща отправна точка за погледа.
– Мирно! – все тъй шепнешком. – Едно, две, три… Мене гледай, мене! Право в очите! Заспи… заспи… заспи…
Аз правя усилия да не сторя движение, но усилието ми напълва някой неизвестен за мене акумулатор и с насъбрана електрическа сила отхвърля още в по-голяма дъга главата ми.
Опитът се повтаря няколко пъти, докато се отчая вещият хипнотизатор. И отчаян, кряска в ушите ми:
– Ти така ако я караш, ще има цял живот да си клатиш главата!“

(Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1969, с. 77 – 78)

Свързани статии