„Вегетарианец – и то какъв!“

„Вегетарианец – и то какъв!“

През есента на 1905 г. Николай Лилиев учи литература в Лозанския университет в Швейцария и се сприятелява с Христо Досев, който общувал с руски емигранти толстоисти.

По спомени на Крум Бакалов „понякога и Лилиев отивал да работи в руското толстоистко стопанство“. Нататък пътищата на двамата се разделят, но в продължение на десетилетия Лилиев е стриктен вегетарианец, остава такъв и до смъртта си – „от четиридесет години е вегетарианец – и то какъв – не яде и фасул, леща, лукове“.

(Константинов, Георги. Николай Лилиев: Човекът, поетът. София: Български писател, 1963)

Свързани статии