Посветено на...

Посветено на...

Някои влюбени писатели посвещават на музите си свои произведения - понякога най-сериозно (като Пейо Яворов на Лора Каравелова), друг път повече на шега (като Христо Смирненски на своите съученички).

Елин Пелин пък посвещава разказа си „Самодивските скали“ на Катя Рашкова. Понякога посвещението може да бъде и посмъртно, като известното стихотворение „Стон“, чието заглавие Яворов задрасква след смъртта на Лора и го заменя с „На Лора“. Потресаващ творчески и емоционален документ е и стихотворението „Прощално“ на Никола Вапцаров, носещо посвещение „На жена ми“, което той написва само няколко часа преди смъртта си.

Свързани статии