С какво друго, ако не с думи, може най-добре да изрази чувствата си един писател? В архивите са запазени много интересни любовни послания на български литературни творци към обекти на техните чувства.
„Съобщавате ми, че сте си променили квартирата си, а не ми съобщавате новия си адрес“, пише обърканият Пейо Яворов до Дора Габе, едва 17-годишна девойка, която наскоро е пристигнала в София, за да учи. „Сърдечен привет, нежна дружке, и целувам ти ръката, царице“, пише Иван Вазов в последното си писмо до Евгения Марс на 19.09.1921 г., три дни преди да почине. „Сега получих твоето второ писмо, което е толкова мило и нежно, че ми се сви сърцето и ми се поиска някак по-скоро да се върна...“, пише Елисавета Багряна от Париж до Матвей Вълев в София, 9.03.1939 г.
