Може понякога да си представяме писателите като самотни, тихи и съзерцателни личности, но истината е, че много от тях са страстни гуляйджии.
В анкетата на Иван Сарандев, Елисавета Багряна разказва за Матвей Вълев и писателската компания около него: „По цели нощи прекарваха в кръчмите. По три денонощия не са се връщали. Само Лилиев не пиеше. Той беше вегетарианец”. Изискани столични ресторанти, писателски кафенета, селски кръчми, гостита, банкети, юбилеи – местата и форматите варират, но гуляите продължават, та така и до днес.
