Станислав Вихров е една от най-мрачните фигури в българската литература – бездарен самовлюбен поет, останал в историята не със стиховете си, а с убийството на хумориста Борю Зевзека и с други грозни постъпки.
В края на Втората световна война Вихров се завръща в София от фронта, където е бил помощник-командир на конен полк. Направо от бойното поле, в униформа и яхнал кон, той „спира пред пропуска на Радио София и заявява, че иска да се срещне с Валери Петров, редактор там по онова време. Съобщават на Валери Петров каква точно е работата, не забравят и за униформата, и за коня. Щом чува, че Вихров е долу и – естествено! – носи свои стихове за излъчване в ефир, Валери Петров казва: „Пуснете коня, поета – не!”
(Алберт Бенбасат. Да убиеш Зевзек. – Култура, 2018. https://kultura.bg/web/да-убиеш-зевзек/)
