Още приживе Вазов бил знаменитост, фигура, предизвикваща силно уважение, но и плашеща с мащаба си. Тези двойствени чувства към народния поет изпитала и Елисавета Багряна като малко момиче.
Литературният критик Петър Динеков разказва в дневника си една интересна случка с бъдещата поетеса от началото на ХХ век:
„Като малка ученичка обичала да чете Вазовите стихове, някои знаела наизуст. Майка ѝ и баща ѝ ѝ казали, че Вазов живее на същата улица „Раковска”, на която живеят и те, но по в центъра на града. Тя поискала да му занесе цветя. Майка ѝ набрала голям букет от тяхната градина, казала ѝ точно къде е Вазовата къща – ъгъла на „Раковска” и „Вълкович”. Малката Багряна отишла, стигнала до вратата, но се побояла да почука или да позвъни, оставила цветята на прага и бързо се отдалечила.“
(Петър Динеков. Попътни срещи, разговори, привързаности…– 2. – e-Lit.info. Сайт за литература https://e-lit.info/lit-teory/586-petar-dinekov-popatni-sreshti-razgovori-privarzanosti-2.html)
