„Теодор Траянов е редовен посетител на ония заведения – главно кафенета, прочутите виенски кафенета, – където се среща и запознава с артистичната младеж, с литературната бохема.
Тези кафенета тогава играят ролята на своеобразни културни клубове, средища за ежедневни свиждания и разговори, за четене на вестници, списания и книги, дори за творческа работа. Тук се кроят планове за издания и се уговаря сътрудничество в един или друг печатен орган, раждат се почини за прояви от най-различно естество, пишат се статии и вестникарски материали, обмислят се и се екипират идеи за художествени творби и пр. Някои от тези кафенета са места за срещи и състезания на най-добрите виенски шахматисти. Теодор Траянов е също страстен участник в тези игри и състезания, проявил изключителни качества на шахматист. По-късно, след установяването си в България, той продължава да играе и с право някои и до днес го смятат за един от най-добрите шахматисти у нас. В едно от тези кафенета той се запознава с Елена Фр. Петерс, с която през 1907 година сключва брак. От този брак той има три деца. Тя почина през януари 1965 г. в гр. Линц – Австрия.“
(Иван Сестримски. Биографична скица на Теодор Траянов. – Послеслов към: Т. Траянов. Избрани произведения, 1966)
