Грешките относно роднинската връзка между Петко и Пенчо Славейкови не са съвременен феномен, както може би си мислите. Оказва се, че и в средата на 30-те години на ХХ век има хора, които не се ориентират в истината.
Парадоксално, един от тях е тогавашният министър на просвещението Михаил Йовов. Атанас Илиев, по това време началник на Културния отдел в министерството, разказва за един от споровете си с министър Йовов в началото на 1936 г. Последният искал „да препоръчаме за училищата и читалищата един съставен от негов приятел писателски календар с ликовете на нашите писатели. Аз се противопоставих, защото между ликовете на писателите ни бяха включени ликове на второстепенни и третостепенни писатели, а не бе включен ликът на Петко Рачов Славейков. „Как да не е включен? – възрази Йовов. – Чети: П. П. Славейков.“ „Това е Пенчо Славейков, а не Петко Славейков“ – обясних аз. „Той не се казва Петко, а Пенчо“, ме коригира Йовов. Трябваше да обясня, че Петко е бащата на Пенчо. Тогава Йовов кипна. „Някакъв литератор дошъл да ме учи – мене, който съм писал трудове, преведени на чужди езици“.
(Атанас Илиев. Спомени. София: Български писател, 1981, с. 138)
