Софийската сладкарница „Цар Освободител“ (известна и като „писателското кафене“), работеща между 1908 и 1944 г., създава приятна творческа атмосфера за общуване между писателите, в което не са рядкост и остроумните шеги.
Константин Константинов си спомня, че един от редовните посетители на заведението – Георги Райчев, често бил посрещан с весели възгласи: „О, господинът без момичето“ – закачка с романа му „Господинът с момичето“.
А на масата на Асен Разцветников можел да се чуе следният разговор между него и неназован от Константинов писател романист:
– Асене, четох последните ти стихове. Ще извиняваш: аз мога да напиша по-хубави с краката си.
– Не можеш.
– Защо?
– Защото краката ти са заети да пишат романи.
(Константин Константинов. Път през годините. София: Български писател, 1981, с. 350 и 357)
