През 1922 г. Фани Попова завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия и е приета да следва философия в Софийския университет. Но току-що омъжена през есента на същата година, тя избира да замине със съпруга си за Мюнхен.
Чавдар Мутафов е сред най-важните представители на българския модернизъм, чиято декоративна проза е уникален вариант на немския експресионизъм. В Мюнхен той завършва архитектура, а Фани следва пиано и история на изкуството в Консерваторията. След раждането на сина им Добри през 1925 г. се прибират в България. Въпреки коренно различния им стил на писане съпрузите имат важно значение един за друг и по отношение на творческия процес: „Ако не беше Чавдар, никога нямаше да напиша всичко, което съм написала. Той ме организираше, понякога ми се и поскарваше“ (Вера Гюлгелиева. "Спомени за достойни българи"). От самото начало майката на Фани Попова-Мутафова е зле настроена към Чавдар, към неговата несигурност, все още незавършено образование, а като капак на всичко – писател, и то пишещ така, че нищо не му се разбира. Тя прави всичко възможно да предотврати сватбата им, но Фани налага волята си. До края на живота си обаче майка ѝ остава резервирана към Чавдар.
