От 20-те години на XX век изразът „зелен кон“ придобива значение на нещо невъзможно и невероятно и все пак – има ли наистина зелен кон?
В статията си от 1920 г. „Художествен театър или Вишнева градина“ Александър Балабанов призовава артистите (а с това и творците изобщо) да изоставят естествеността, да покажат „човек с шест ръце“, „теле с две глави“, „зелен кон“. Статията предизиква изключително широк отзвук в културните среди, а последвалото я есе на Чавдар Мутафов „Зеленият кон“ става емблематичен текст за българския модернизъм.
И все пак преди това изразът „зелен кон“ е обозначавал определен цвят на кон – бял, светлосив или сив, с тъмни петна. Интересни примери за това от българския фолклор и литература е събрал Иво Братанов в текста си „Зелен ли е зеленият кон?“.
(Братанов, Иво. Зелен ли е зеленият кон? – Научни трудове на Русенския университет, 2015, том 54, серия 11, с. 37 – 41)
