Автопортретът е характерен не само за изобразителното изкуство, писателите също го обичат. Ето какво си спомня Иван Карановски за Кирил Христов:
„За първи път го видях в София през 1904 г. есента. Той беше студент в Софийския университет, когато и аз следвах там. Един негов стихотворен автопортрет във вестник „Българан“ наистина ми даде за него представа такъв, какъвто беше в действителност:
Общ вид – на скакалец прилича
и Кирил Христов се нарича…“
(Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1969, с. 34 – 35)
