Да си учител не е никак лесно и дори Александър Теодоров-Балан научава този урок в Пловдив.
След като защитава доктората си в Прага (1884), той се връща в България и става учител в Пловдив. Сградата и уредбата на пловдивската гимназия му допадат, а също и директорът, но има редица предизвикателства, с които трябва да се справя. Негов колега го посъветвал да си купи як бастун, „понеже пловдивски гимназисти били нападали вече в улици и били някои свои учители“. В автобиографичната си „Книга за мене си“ (1952) Балан пише:
„Тежеше ми там учителството по три причини: струваше ми скъпо, далеч от домашни; бореха ме несносни горещини; измъчваше ме особито една тамошна напаст от някакви язвителни мушици „склипи“, от които имах рани повсъде и се принуждавах с файтон да се возя до гимназията.“
(Владимир Янев. Литературният Пловдив от XIX век до наши дни. Пловдив: Хермес, 2008, с. 101)