Живот, основан на „свободата, взаимната помощ и любовта“

Живот, основан на „свободата, взаимната помощ и любовта“

Късните възгледи на Лев Николаевич Толстой и преди всичко „божествената идея за хуманно, любовно отнасяне към всичко живо – към хора и животни“ повлияват на много български интелектуалци.

В началото на XX век в България стават популярни вегетарианските поселения, създавани от единомишленици толстоисти, които наемат частна земя и отглеждат зеленчукови култури за прехраната си – такива кооперации се създават в с. Алан-Кайрак, дн. с. Ясна поляна, Бургаско (1906 г.); с. Ружинци, Белоградчишко (1907 г.); гр. Бяла Слатина (1907 г.); с. Дерманци, Луковитско (1907 г.); с. Индже войвода, Бургаско (1921 г.) и др. Идеята на общините и комуните е „всички да бъдат равни и да могат да работят, ползувайки се от свобода и свободно време, без да имат, при това, лична, отделна собственост“. Христо Досев и неговите приятели Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов и Ташко Коматов мечтаят да бъдат производители, а не потребители, експлоатиращи производители или животни, да живеят от труда на ръцете си, да нямат собственост и началник, а същевременно да развиват издателска дейност, проповядвайки своите идеи, водени от линията на Толстой.

(Христо Досев. Етика на храната, или Пионерите на вегетарианството. Съст. Христо Досев. С уводна статия от Лев Толстой. Бургас: Месечни издания на Възраждане, 1911.
Христо Досев. Съчинения. Т. I. Разкази и статии. София: Възраждане, [1923])

Свързани статии